ЗА НАС

Предистория

Данни за организирана научна дейност в гр. Сливен има от осемдесетте години на XIX век.

През месец февруари 1878 г., по инициатива на руския учен д-р Василий Н. Радаков, е основан Комитет на Московското етнографско общество. За негов председател е избран първият Сливенски митрополит Серафим. Комитетът има за цел да проучва историята и природата на района.

Няколко години по-късно (вероятно през 1883 г.) сред членовете на Комитета се заражда идеята за създаване на самостоятелно научно дружество в града. Съставен е проект за устав, посочена е основната задача пред дружеството – „Изучаване на Сливенски окръг във всяко едно отношение”.

По това време учител в Градската мъжка гимназия е видният чешки изследовател Карел Шкорпил, а известният краевед Илия Гудев е окръжен училищен инспектор. Двамата са сред главните инициатори за създаване на научното дружество. На 27 януари 1888 г., на сбирка в Класното девическо училище, е учредено Сливенското научно дружество. Председател на Привременното настоятелство е свещеникът Атанас Гаджалов, а секретар на дружеството – Илия Гудев. На сбирката присъстват кметът на града Спас Кожухаров и окръжният управител.

Оскъдни са сведенията за дейността на дружеството, но като най-голяма негова заслуга трябва да се посочи съставянето на първата археологическа сбирка в Сливен. Не са известни причините, довели до прекратяване дейността на Сливенското научно дружество, но най-вероятно това е станало след напускането на Карел Шкорпил (1889 г.). Поставено е началото.

В по-новата ни история данни за организирана научна дейност има от шестдесетте години на миналия век. Инициатори, организатори и участници са цяла плеяда сливенски лекари, активно подкрепяни от ръководството на болницата и от националните специализирани медицински дружества (на хирурзи, терапевти, кардиолози).

По-значимите научни прояви през този период са редица национални научни и научно-практически конференции с разнообразна тематика.

През декември 1974 г. с научна конференция се отбелязват 90 години от създаването на Сливенската болница. Взема се решение, което и до днес се изпълнява, на всеки пет години да се провеждат юбилейни научни конференции, свързани с патрона на болницата д-р Иван Селимински.

През 1983 г. сливенските лекари учредяват Клон към Съюза на научните медицински дружества. Първият председател на Клона е д-р Методи Генов, к.м.н., а за секретар е избран д-р Васил Цветков, к.м.н. (стоматолог). Следващи председатели са д-р Любозар Рохов, к.м.н. и д-р Станка Железчева, к.м.н.

Дейността на Клона на Съюза на научните медицински дружества продължава до 1989 г., фактически до създаването на Клона на Съюза на научните работници в България (СНРБ), където сливенските лекари са инициаторите и основното ядро на новата научна организация.

Учредяване на Съюз на учените в България – клон Сливен

В края на тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век започва да се лансира идеята за обединяване на научния потенциал на България. Учредително събрание на подобен съюз е свикано от инициативна група на 30.10.1944 г. в залата на Столичната община. Взето е решение за учредяване на Съюз на научните работници в България. Прието е решение за свикване на Общо събрание за избиране на всички необходими съюзни органи. Събранието се провежда на 13 декември 1944 г. в голямата аудитория на Медицинския факултет. За първи председател на СНРБ е избран Асен Хаджиолов.

Още при създаването на СНРБ е предвидено и неговото разширяване в национален мащаб с организиране на местни „поделения” (клонове).

До 1960 г. са създадени 5 клона в градовете Пловдив, Варна, Свищов, Русе и Плевен. През 1982 г. клоновете са 15, а през 1984 г. – 22.

В началото на 1984 г. н.с. Господин Момчев – директор на Народната астрономическата обсерватория в гр. Сливен, създава инициативна група за учредяване на клон на СНРБ в града. Групата влиза във връзка с проф. Кирил Серафимов – главен секретар на Съюза, който изпраща писмо до Първия секретар на ОК на БКП Величко Петров с предложение за създаване на клон на СНРБ в гр. Сливен. През 1985 г. н.с. Г. Момчев отново поставя въпроса на секретаря на ОК на БКП Талимка Йорданова.

В края на 1986 г. Бюрото на СНРБ взема решение за създаване на клонове във всички окръжни центрове. Следва ново писмо-предложение на проф. Кирил Серафимов до новия Първи секретар на ОК на БКП Тодор Кюркчиев. Най-накрая решението е взето.

На 16.02.1987 г. е организирано учредително събрание за създаване на клон на СНРБ в гр. Сливен. На събранието присъства проф. Серафимов, представители на местните научни среди и на градската управа. Избрано е ръководство на Клона: инж. Йосиф Марков – председател, доц. д-р Йордан Милков, к.м.н. – зам.-председател, н.с. инж. Марко Марков – секретар. Приет е и план за работата на Клона.

По пътя „труден, но славен”

Първото ръководство на Клона полага много усилия за неговото организационно укрепване. Организацията работи по подробно изготвени планове, в които са заложени идеи относно издателската, научно-приложната и конферентната дейност. Особено внимание се отделя на връзките на Клона със сродни организации в страната и чужбина.

Настъпилите промени в страната след ноември 1989 г. неминуемо се отразяват и на съюзната организация като цяло и на научните клонове по места.

Петият конгрес на СНРБ (април 1990 г.) променя името на организацията в Съюз на учените в България (СУБ).

В периода март 1990 г. – октомври 1994 г. председател на Клона е доц. к.т.н. Веселин Янков, зам.-председател д-р Димитър Боянов и секретар – гл. ас. к.т.н. Красимир Ганчев.

След промяната няколкото отраслови института в гр. Сливен или са закрити, или функциите им се свеждат до минимум. Много от членовете на Съюза ги напускат, като напускат и организацията. Значително спада ентусиазмът на членовете и на ръководството след спирането на държавните субсидии след 1993 г.

След 1990 г. съюзната организация основно гравитира около наскоро създаденото висше училище в града – Инженерно-педагогически факултет (ИПФ) към ВМЕИ – София (сега Технически университет – София). Ръководството прави опити, но твърде неуспешни, за привличане на нови членове, главно от преподавателския състав на ВУЗ-а.

Въпреки трудностите, съюзната организация съвместно с ИПФ провежда ежегодни научни конференции с участието на учени от страната и от чужбина. След всяка конференция докладите се отпечатват в сборник.

От октомври 1994 г. до април 2013 г. председател на Бюрото на СУБ – клон Сливен е доц. д-р Цанко Узунов и зам.-председател д-р Димитър Боянов. Секретари последователно са били: доц. д-р Димитър Стоянов, проф. д.м.н. Иванка Стамова, проф. д-р Маргарита Бонева, ст. преп. д-р Наталья Димитрова, проф. д-р Марина Николова.

През този период с променлив успех усилията на ръководството на Клона основно са насочени в няколко направления: организационно укрепване и обединяване на интелектуалния елит от региона в структурата на СУБ; разширяване на подпомагащите, стимулиращи и защитни функции на съюзните членове; участие в обществено-икономическия живот и научното осигуряване на региона.

Извършена е настойчива агитационна дейност за възстановяване на членството сред напусналите съюзната организация, както и сред отговарящите на условията за членство да повярват в необходимостта от обединяване на научния потенциал от региона. За 1996 г. Клонът е на първо място в страната по брой новоприети членове, като към 2000 г. общият брой на членовете е над 120.

През 1996 г. на тематичен принцип са изградени пет секции. В гр. Нова Загора и гр. Котел са създадени научни групи към Клона. За колективни членове са привлечени Регионалния лекарски съюз, Сливенската митрополия, МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, ИПФ – Сливен на ТУ – София.

Независимо от изключително оскъдните средства, с които разполага съюзната организация (само от членски внос), благодарение на помощта, оказвана от ИПФ – Сливен и МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, в националния календар на научните прояви се утвърждават няколко традиционни конференции.

От 1999 г. секция „Технически науки” е съорганизатор на ежегодно провеждания Национален семинар по Синтез и анализ на механизмите с допълнителни секции по „Машиностроене“ и „Приложна механика на флуидите и топло- и масопренасяне“, чието наименование след няколко промени се трансформира в Национална конференция с международно участие „Сливен“. От 2007 г. секция „Педагогика, психология и филологии” – на Национална конференция с международно участие „Образователни технологии”.

Медицинската секция продължава през 5 години да организира юбилейни научни сесии, посветени на Болницата и на нейния патрон д-р Иван Селимински.

До 1999 г. материалите от конференциите се публикуват в отделни сборници. От 1999 г. научната организация започна издаването на списание „Известия на Съюз на учените – Сливен” и материалите от конференциите вече се публикуват в специални броеве на списанието.

През 2001 г. към Клона се създава „Студентски научен клуб” за работа с изявени студенти. Организирани са няколко студентски научни сесии. В последствие работата на Клуба замира, но от 2016 г. студентската сесия се възражда и докладите се отпечатват в списание „Известия на СУ – Сливен”.

В периода 1997-2007 г. след организационното укрепване на Клона, Ръководството инициира множество съвместни дейности с Общинската и Областната управи в областта на екологията, образованието, научното осигуряване на региона.

С активното участие на научната общност към Общината са изградени: Съвет за управление на околната среда (1997 г.) с Научен съвет по екология и Експертна група; Консултативен съвет към Програмата за превантивна дейност (1998 г.); Управителен съвет за управление на Общинския фонд по опазване на околната среда (2000 г.).

Сред инициативите на Клона за съвместни дейности са: разработване на стратегия за развитието на средното и висшето образование; разработване на Програма за устойчиво развитие на Община Сливен за периода 2000-2010 г.; разработване на Стратегия за развитие на област Сливен (2005-2015 г.); участие в Проекта „Регионална иновационна стратегия на Югоизточен планов регион” с предложение за изграждане на „Регионален иновационен център” и др.

За съжаление част от дейностите не се осъществяват, а други се случват без участието на местната научна общност.

От април 2013 г. председател на Бюрото на СУБ – клон Сливен е доц. д-р инж. Михаела Топалова, зам.-председател д-р Юлия Бянкова и секретар доц. д-р инж. Мина Цонева.

В периода април 2013 – декември 2017 г. основните акценти в работата на Клона са: организационно стабилизиране; подпомагане на научната дейност в региона; активизиране на издателската дейност.

Усилията са насочени към запазване на организационната стабилност на Клона чрез привличане на нови членове от страната и чужбина и възстановяване на членството сред напусналите съюзната организация. През периода са приети 26 нови членове и 2 са възстановили членството си. Така в края на 2017 г. броят на членовете е 124.

Клонът продължава да подпомага научната дейност на своите членовете. Организационно и финансово са подпомогнати ежегодно провежданите в гр. Сливен и гр. Каварна национални научни конференции с международно участие и организираната от секция „Медицина“ научната сесия „135 години д-р Иван Селимински“. През месец декември 2016 г. Клонът е спонсор и организатор на регионална младежка научна сесия, посветена на 30-годишнината от създаване на СУБ – клон Сливен.

Една от основните задачи на ръководството е да се издигне рейтинга на издаваното от Клона списание „Известия на СУ – Сливен“ чрез отпечатване на качествени статии след задължително рецензиране и подготовка на изданието за включване в библиографската и реферативна база от данни SCOPUS.

През периода са издадени 8 тома на списанието, включващи 15 книжки. В тях са публикувани доклади от проведените научни форуми, както и самостоятелно депозирани статии. Две от книжките са посветени на 30-годишнината от създаването на СУБ – клон Сливен. Подновен е депозитът на списанието в библиотеки с национален и регионален статут. Изданието получи и своята нова визия.

Подготвен и издаден е Алманах на СУБ – клон Сливен.

Членство

Правилник на СУБ - клон Сливен

Устав на СУБ

Регистрационна карта

Заявление за членство

Полезни връзки

Съюз на учените в България

Министерство на образованието и науката

Българска академия на науките

Фонд научни изследвания

Федерация на научно-техническите съюзи

Национален център за информация и документация

Технически университет – София, Факултет и Колеж – Сливен Сливен

МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен

Регионален исторически музей – Сливен

Community Research and Development Information Service (CORDIS)

European Science Foundation

БИБЛИОТЕКИ

Технически университет – София, Факултет и Колеж – Сливен Сливен

Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ Сливен

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“